начало

Новини

Краят на фотографията, каквато я знаем

 

„Нищо не регресира така, както прогреса.“ И. И. Къмингс

 

В своя роман „Бавно“ Милан Кундера разглежда връзката между  бавността и паметта, 

между скоростта и забравянето. Същата зависимост, макар и по различен начин, споделя и Уди Алън с историята си 

за това как се записал на курс по бързо четене. Прочел „Война и мир“ за 20 минути. Книгата, 

ни казва той, е „за някакви руснаци“. Това ми навява мисли за съвременната

фотографска култура.

Дигиталната технология промени фотографията – и практиката й, и културната й роля. 

През 2014 във виртуалното пространство се качват 1.8 милиарда снимки и нарастването е 

експонентно – с 50% спрямо 2013 година. Един обикновен човек поглъща около 5000 образа на ден. 

През 1900 година броят на всички снимки в света е около 2 милиона; през 2000 година е 

85 милиарда, а през 2015 ще бъде около 3,8 трилиона. През 2013г. 25% от всички снимки са 

направени със смартфон и по всяка вероятност от хора, които не се смятат за фотографи. В резултат на тази снимкова експлозия и технологичното 

развитие, което я направи възможна, фотографията вече не е езикът на специалистите, а универсалният език на социалните 

медии – маловажен брътвеж. Навлязохме в епохата на бързата храна при фотографията. Тя е още едно преживяване в 

препълнения живот на трескаво активни

хора. И средство за бързото показване на евтини сензации, в свят, в който отделните хора 

са нервните окончания в безкрайното тяло на социалните мрежи. Промени се и темпото на фотографията като практика: снимката се създава и публикува мигновено и

се забравя също толкова бързо.Дигиталните партизани често си мислят, че няма какво да научат от 

традиционната  сребърна  фотография. Повечето твърдят,

че тя е изместена поради лекотата и скоростта на дигиталната технология. Забавянето чрез процесите на традиционната

фотография може да е силно лекарство срещу болестта на скоростта на модерната дигитална технология. Фотографията 

с филм е гурме кухнята в съвременната култура на бързото хранене. В днешния култ към мигновените резултати продължителният процес на филма – снимането, проявяването, преглеждането,

редактирането, отпечатването – определено изглежда като недостатък, но всъщност е част от предимствата на филмовата

фотография. В традиционната фотография ние сме подвластни на времето между пускането на затвора и крайния резултат.

Този процес ни дава достатъчно време да прочистим съзнанието си от въздействието на момента и да придобием по-обективен

поглед върху това, което сме създали. Дава ни и достатъчно пространство  за размисъл, свободно от непосредствеността на

преживяването. Дава ни стойност и смисъл на създаденото в по-високата контекстуална рамка, разгърната в продължителния

период от време. 

Хартиената сребърно халогенидна фотография  стана нещо различно като процес поради отдалечеността си от конкретния момент.

Убеден съм, че моменталните възможности на съвременната фотография ни правят по-лоши фотографи и по-неумели визуални

творци. Станахме по-бързи за сметка на възможността да се замислим. 

Мигновените творчески продукти са просто първи, но едва ли са най-добри – те са нашият автоматичен или обичаен отклик, 

лишен от размисъл или идиоматичност.  В бързината се изгубват нюансът и изтънчеността. Както монотонното пътуване със 120 км/ч

по магистралата, е различно от това да пътуваш с колелото си през малките междуселски пътища. Малката скорост ти позволява 

да видиш повече, а фотографията разчита на проницателния поглед.В тези дискусии, поради голямото  изкушение да се отдадем на 

носталгия, поставянето на новите технологии под въпрос

днес е като да се обявиш за Нед Луд. Смятам, че ние, които сме добили своето фотографско кръщение в аналоговата ера,

трябва да говорим без да се извиняваме за принципните възприятия на пропорциите и ценностите на фотографската практика.

Разбира се, дигиталната фотография ни предлага нови форми, стимули и ангажираност, както и безпроблемно улавяне и

разпространение в цял свят с едно докосване. Макар да не се смятам достатъчно компетентен да отсъдя противоположните твърдения, 

в едно съм сигурен – днешните мигновени образи са фундаментално различни от печатната фотография, не само поради

тяхната моментална същност, но и заради липсата на еквивалентна връзка между дигиталния образ и реалността. Така или иначе,

безспорно е, че дигиталната образност ще донесе със себе си нови начини на виждане, памет и дори съзнание. Ясно е също и,

че нещо съществено, залегнало в традиционното ни схващане за фотографската практика, е на път да се загуби, ако не признаем

неговата стойност и не се заемем активно със запазването му.

Донякъде доза Лудизъм може и да е полезна, но още по-добре е да имаме фотографска култура, която се занимава по-малко с

нововъведенията, отколкото със забавянето на скоростта и времето, необходимо за размисъл.

По традиция фотографията като занаят е преди всичко средство за размисъл и медитация и начин да се достигне до дълбините на 

творческата дейност. Дигиталната фотография ни дава гъвкавост и автономност, но иронията се състои в това, че в ограниченията 

на традиционния процес много от нас намират свобода. Дигиталните технологии прехвърлят творческите ни задачи на

автоматичната технология и лишават процеса от изначалната му цел. Днес основната стойност на бавната фотография е средство

за деакселерация и терапия, а не за целите на сухото ежедневие. 

Преди сновяхме между два полюса – самотата на съзиданието и свързаността на съпричастието, на уединението и публичното

взаимодействие. Новата образна действителност ни поставя някъде по средата, като отнема изискването за техническа компетентност и 

свежда ролята на фотографията до ежедневно общуване.

Подозирам, че когато нещата се определят, разделението между фотографията и щракането на снимки ще се съотнасят както

общуването срещу творческото изразяване, непосредствеността на дигиталното говорене срещу умението на индивидуалното

изразяване, въплътено в традиционния аналогов фотографски процес. Отдаденият фотограф ще трябва да понесе да бъде

непоправимо ненамясто в един свят на все по-умните фотографски инструменти, с които боравят все по-неумелите „щракачи“.

Така че филмовата фотография е мъртва, ако я сложим да се състезава с дигиталната на равно основание и постигане на същата

цел, но с различни методи. Тя обаче се издига  като конкурентно  средство, което оценява бавната скорост и взаимодействието

с материалния процес. С нея се изразява желанието за завръщане към занаятчийското и художествено умение. Надяваме се,

че едно ново поколение ще научи уроците, на които учи фотографията. Ужасно е да предположим какви биха били последиците,

ако продължим по пътя на безмилостното дигитално опосредстване. Дали ще видим как ерозират трудно придобитите ни умения,

как деградира интелигентността ни и как се обезценява работата ни, ако жертваме човешката си отговорност за сметка на черни

кутии, пълни с микрочипове и органични сензори?

Смятам, че филмовата фотография ще се въздигне като върха на културен айсберг, една набираща скорост съпротива срещу

процъфтяващата визуална култура, останала без компас в дигиталното море от единици и нули. Отново признаваме стойността,

съдържаща се в чувството за свързаност на творческите инструменти, особено във визуалната сфера. Ще става по-трудно при

непрекъснатото предлагане на нови снимкови технологии от страна на ненаситната  корпоративна алчност. Нужна ни е вяра в

основната простота на фотографията и нейните възможности. Тя няма да се открие лесно. Ще трябва да се борим за нея,

а за да се борим – ще трябва да се открием един друг в общата кауза. Фотографията зависи за съществуването си

от фотографите, които в бъдеще ще ставаме по-малобройни.

Превод: Таня Кирилова (http://leicaphilia.com/the-end-of-photography-as-we-know-it/)

Публикувано на 21.5.2015г.
Краят на фотографията, каквато я знаем
ФОТО СЕМИНАР "СВЕТЛИНАТА"

Фотографски курс "Жените пред и зад фотографската камера - история, теория, практика"
Тригодишна фотошкола "Паралакс". Начало 4.11.2014, 18:30ч.
Курс "Направи своя избор във фотографията"
Отворени врати за аналогова фотография.
Николай Трейман - 50 годишен юбилей с изложба.
Курс православие и фотография с пленер на Атон
Безплатен студиен портрет
Семинар - три фотографски подхода.
Курс - опознай своя апарат!