Мистерията, наречена Паралакс

За едноименния фотоклуб и за създателя му, който затъна в "Блатото" , преоткри "Православна България" и сега дири Парория!

Чували ли сте за енигмотуризма? Според идеолога му Николай Трейман, познат още като Коко, това ще рече посещения на места, които не е известно дали съществуват. Или още-маршрути с "отворен край", пътешествия под девиза "Напред към непознатото минало"
Този вид туризъм практикуват у нас членовете на фотоклуб "Паралакс", чийто ръководител е Николай Трейман. Просто тръгват в събота и неделя нанякъде, въоръжени с фотоапарати, с гладни сетива и жадни очи, настроени да виждат и чувстват неизвестното, което впрочем си съществува кротко редом с нас. Движат се по първичен инстинкт и подир жестовете на случая, на чиято покана за танц не бива никога да се отказва. Наскоро тръгнали така към Земенския пролом, без пътеводител и маршрут, и още във влака Негово величество Случаят им изпратил своя посланик в лицето на един местен чудак, който ги повел по баири и рътлини. Накрая спали в едно село с всичко на всичко трима жители, та те десетината столичани, били като нашествие на извънземни... За сведение на невежите, паралакс във фотографията се нарича разликата между това, което виждаш във визьора и това, което вижда обективът. Ясно е, че такова име ще обедини хора, които търсят във фотографията преди всичко "другото виждане" и вярват, че това което е, не е само това което виждаш. Клуб с това име ръководил Коко още във Висшия икономически институт "Карл Маркс", където навремето завършил статистика - неизвестно защо. Възродил го после най-първо със свои приятели, които просто искали да се научат да снимат по-добре. Задружното опознаване на фотографията и чрез нея - на света и на себе си - се оказало примамлива авантюра и за други неспокойни натури. Така 11-а година вече, всяка година нови ентусиасти на материята, наречена паралакс, се обединяват около Коко в 6-месечен курс, който се провежда на три нива: "Светът, който ни заобикаля", "Светът, вътре в нас" и "Светът като художествено произведение".
Хората, минали през курсовете, са разнородни и като възраст-от 15 до 68 годишни, и като натюрел. Мнозина от тях откриват във фотографията призвание и препитание, макар преди това да са нямали нищо общо с нея. Отварят фотоателиета, подвизават се като рекламни фотографи, фоторепортери, свободни артисти. Един даже започнал да издава фотографско списание, което излизало в продължение на две години.
Всяка събота и неделя пътешестват и още вечерта си устройват изложба. Едно лято в Боженци Коко, вдъхновен от присъствието на красиви момичета в курса дал творческа задача да се изразят чрез снимка 20 различни качества на българката: топлота, нежност, невинност, смирение и пр. Освен момичетата за модели, като аксесоари били използвани екпонати от местния музей-носии, менчета, кобилици. Въобще темите на фотопленерите им са все предизвикателство - "Двулицие", "Чувството роза", "Какво видях, когато бях жираф"...
Много интересно било също тъй обучението на група глухонеми ученици, с което Коко се заел. А случат ли се в курса планинари, възражда се старата му страст да покорява върхове с фотоапарат и да се къпе в ледените рило-пирински езера. Мнозина си спомнят как преди време с още прясна диплома за висше образование побърза да се цани за хижар на Безбог, когато нагоре още нямаше лифт, и изкара пет месеца в най-лютата зима. Сега е намислил да спечели още повече поклонници на родните красоти с фотоиграта "Снибъл", което ще рече "Снимай България". В специална книжка - албум със 100 прозорчета ентусиастите ще могат да слагат свои снимки на различни обекти, свързани с история, география и забележителности. За 50 и 100 такива снимки ще има награди от фотомагазините на "Братя Трейман ООД". "Снибъл" ще стартира на Трети март - повече за условията можете да прочетете на www.phototreyman.com

Накрая - а може би в началото - трябва да кажем, че Николай Трейман е един от най - талантливите ни фотографи - художници, чиито изложби са винаги събитие. Първата от тях, "Блатото", преди десет години му донесе еднокилограмово кюлче сребро, на което е гравирано името му - награда от "Европейската панорама на младите фотографи" в Арл, Франция. Блатото в ж. к. Дружба, където тогава живеело младото семейство Трейман, се оказва неочаквано метафоричен пейзаж с шокиращи художествени послания, затруднили дори изкуствоведите. Освен в много наши градове изложбата с успех гастролира в Лозана, Прага, Тенерифе, Словения. След това в НДК фотографът подреди своята "Православна България", плод на 7годишни духовни и физически скиталчества из родината, и показва, че фотографията е един от езиците, на които може да се говори за най-святи неща-за вярата. Прекрасни негови фотоси от Зограф и други родн манастири често присъстват в различни експозиции. Той е първият българин, публикувал снимка в "National Geographic", даже е бил научен консултант по фотография на българското му издание.
Последната щура идея на Коко /при него други няма/ се нарича Парория. Да си припомним - Парория, т. е. пограничен, се е наричала една местност на границата между Византия и България, където през 14 век се е намирал знаменитият манастир на свети Григорий Синаит, основател на исихазма. Две години нашият фотограф се рови в средновековни жития и летописи, обикаля Странджа и дири това легендарно място. Тези му преживелици сами по себе си са сюжет за роман или филм, ала ние ще ги приключим по вестникарски. Миналата есен Николай Трейман и доц. Драгомир Лалчев от Югозападния университет в Благоевград попаднаха на скален рид с поредица от пещери-килии, като последната от тях е оформена като църква. До нея от земята блика извор. Всичко сочи, че този неизвестен скален манастирски комплекс в западна Странджа е част от средновековна Парория, тясно свързана и с българската история.
През декември Коко представи откритието с фотоизложба. Теренните проучвания ще продължат под егидата на Югозападния университет. Колкото до Николай Трейман, той продължава да се лута в неизбродната територия на паралакса и да примамва други подир себе си.

Татяна Мачковска
в. Седмичен труд бр. 6 / 8. 2. 2006